ЦВЕТИНИТЕ ОЧИ
Цветините очи черешови снощи ги видох нажалени.
Снощи ги видох нажалени, нажалени, разплакани.
Цветано, моме, юбава, защо си толкоз нажалена.
Защо си толкоз нажалена, нажалена, разплакана.
Дали ти е майка умрела или е болен татко ти.
Или те тебе посвършия за друго либе, що не сакаш.
Нито ми е майка умрела, нито е болен татко ми.
Либето ми войник замина, во тая пуста тугина.
От него писмо яз немам, затуй съм толкоз нажалена.